![]() |
Възраждането на българската история чрез триизмерни виртуални светове
Снимка ©
БТА
|
Триизмерните възстановки на „Царевец“ и други исторически обекти, представени от Събин Бижев на международното изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново, представляват значителен напредък в областта на културната и историческата визуализация. Тези виртуални реконструкции не са просто художествени интерпретации, а плод на задълбочени археологически проучвания, съчетани с модерни технологии като сателитни снимки и 3D моделинг. Бижев подчертава, че всичко е създадено с максимална достоверност, като се базира на събраната информация още от 2013 година, включително кадастрални планове и археологически данни.
Целта на тези възстановки е да възвърнат в съзнанието на съвременния човек облика на средновековната българска столица, която през XIV век е била третият по красота и величие град в света след Рим и Константинопол. Възстановките включват не само „Царевец“, но и части от крепостта на нос Калиакра и античния римски град Никополис ад Иструм, като по този начин се създава цялостен образ на богатата история на България.
Използването на съвременни технологии позволява на посетителите да се разходят виртуално из крепостта, да разгледат 360-градусови панорамни снимки и видеоклипове, както и да използват специално приложение с карта, което да ги води по историческите места в реално време. Това е особено важно за популяризирането на културното наследство сред младите поколения и туристите, които могат да се запознаят с историческите обекти без да ги посещават физически, като по този начин се намалява натискът върху запазените паметници.
Бижев разказва, че „Царевец“ е разположен на около 110 декара и е застрояван поетапно в продължение на около 600 години. Всяка епоха оставя своя отпечатък върху архитектурата и разположението на сградите, като някои от тях са разрушавани и възстановявани многократно. Крепостната стена, която е дълга 1100 метра, е изградена през XIII век и е служила като защитна бариера за населението и царските ценности. Вътре в нея са живеели около две хиляди души, а извън стените – около 25 000, което показва голямата значимост и население на града по време на неговата златна епоха.
Интересен аспект е, че патриаршеският и дворцовият комплекс са били отделни крепости, предназначени за защита на царските богатства и църковните ценности. В „Царевец“ са съхранявани мощи на над 15 светци, а църквите там са били над 20, като някои от тях са с оловени покриви, което свидетелства за богатството и архитектурната им стойност. Възстановяването на тези обекти е трудно, тъй като голяма част от тях са унищожени или използвани като строителен материал за следосвобожденския град.
Бижев критикува някои от историческите реконструкции от края на 20 век, като посочва, че при тях са допуснати грешки, например във външния вид на камбанарията на патриаршеската църква, която е била вероятно измазана и с оловен покрив. Той също така поставя под съмнение съществуването или датировката на Балдуиновата кула, като подчертава, че реконструкцията трябва да се базира на по-строги археологически данни и историческа логика.
Възстановките, които Бижев е събрал и представил в книга с 74 илюстрирани страници, имат за цел да запознаят по-широка аудитория с облика на „Царевец“ и околните исторически обекти. Той планира да разшири проекта си, като включи и други хълмове като Трапезица и Момина крепост, за да създаде цялостна визуална карта на средновековната столица и нейните съседни части. Това е важна стъпка към съхраняването и популяризирането на българското културно наследство в съвременната дигитална епоха.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
![]() |